Несебър е един от най-древните градове в Европа. Наследник е на древното тракийско селище Месамбрия, основано през второто хилядолетие пр.н.е. Името му означава град (брия) на Мелса. От 510 г. пр.н.е. е превърнат от преселници дорийци в гръцки град-колония под името Месемврия, конкурент на Аполония в търговията по Черноморието. В него имало театър и храм на бог Аполон. В града са секли монети от сребро и бронз, а през ІІІ в. пр.н.е. - и от злато. През 72 г. пр.н.е. е окупиран от римски гарнизон. През римската епоха има второстепенно значение. Значителна роля започва да играе отново от ІІІ-ІV в. Към 680 г. е център на епископия, а през VІІ-VІІІ век - важна и добре укрепена и отбранявана византийска морска база. През 812 г. хан Крум превзема града. През 864 г. Борис І го отстъпва на Византия, но цар Симеон отново го завладява. От ХІ век наред с името Месемврия се употребява и славянското име Месебър или Несебър. През Второто българско царство градът преминава неколкократно ту в български, ту във византийски ръце. Апогеят на развитието му е по време на царуването на цар Иван Александър (1331-1371), когато е един от най-важните центрове в българската държава. Месемврийските грамоти свидетелстват за дарения, които Несебър получава за изграждане на църкви и манастири - повече от 40 според преданията.

      

През 1366 г. кръстоносците, водени от Амедей VІ Савойски, превземат града и го предават на византийците. От месемврийските хроники узнаваме за събитията по време на падането му под турско робство през 1371 г., когато са съборени крепостните му стени. По време на робството Несебър запазва пристанищното си значение. Строят се кораби, изнасят се зърнени храни, дървен материал и др. След Освобождението Несебър е малко рибарско градче.